Първо решение на български език относно спор между търговска марка и регистриран домейн на Център по арбитраж и медиация към Световната организация за интелектуална собственост ("СОИС")

Центърът по арбитраж и медиация към СОИС („World Intellectual Property Organization“) издаде първото си решение по спор между търговска марка и регистриран домейн на български език на 04 февруари 2020 г. по Дело №DNU2019-0007 Confédération Nationale du Crédit Mutuel срещу Metodi Darzev, Tool Domains Ltd.

Жалбоподателят притежава предходни регистрирани  национални, международни и марки на Европейския съюз за знака “CRÉDIT MUTUEL”, като също така и поддържа уеб портали и има регистрирани домейни, свързани с горепосочения знак. От своя страна, на 16 октомври 2019 г. ответникът регистрира име на домейн “creditmutuel.nu”, свързано с уебстраница, съдържаща препратки към различни кредитни услуги.

След подробен анализ на казуса, експертът разпорежда регистрацията на спорното име на домейн да бъде прехвърлена на жалбоподателя, като мотивите за това накратко са, че домейнът е идентичнен с марката, върху която жалбоподателят има права, ответникът няма права или законни интереси върху спорното име на домейн и осъществява състава на недобросъвестна регистрация и използване на спорното име на домейн съгласно параграф 4(b)(iv) от Единната политика за разрешаване на спорове за имена на домейни на Центъра.

Интересното при този спор е изборът именно на български език за език на производството, тъй като това се случва за първи път в такова производство.

Съгласно параграф 11 от Правилата към Единната политика за разрешаване на спорове за имена на домейни спомената по- горе, езикът на административното производство е езикът на договора за регистрация на спорното име на домейн, освен ако бъде договорено друго от страните или ако друго е посочено в договора за регистрация. Експертът има правомощието да определи езика на производството, като вземе предвид обстоятелствата по делото.

Съгласно информацията, предоставена от регистратора на спорния домейн, договорът за регистрация е на български език. Жалбоподателят поддържа,че езикът на производството трябва да бъде английски с цел да не бъде затруднено и забавено същото от предоставянето на превод на български език на жалбата, подадена на английски. В тази връзка, жалбоподателят изтъква, че ответникът владее английски език, видно от факта, че вторият е изпращал съобщения до него на този език.

В крайна сметка, експертът решава, че производството ще се разглежда на български език, но приема да разгледа жалбата и доказателствата към нея, представени на английски език.

Повече информация по делото, както и относно работата на Центъра по арбитраж и медиация към СОИС може да бъде открита на интернет страницата https://www.wipo.int/amc/en/domains/.